Преди две години познат ми каза, че се е самоизключил от всички онлайн оператори в България и че процесът е „по-прост, отколкото очаквах, но и по-страшен“. Прост — защото национален регистър реално работи. Страшен — защото е необратимо за минимум една година. Тук разглеждам процеса в детайл, защото това е инструмент, който заслужава да се познава добре, преди да се ползва — и след това да се ползва без колебание, ако се прецени, че е нужен.
Националният регистър за самоизключване
Българското самоизключване от хазартна дейност е централизирана система, която работи чрез национален регистър, поддържан от НАП. Това е важно архитектурно решение — самоизключването не работи на ниво отделен оператор, а на ниво държава. Когато се запишете в регистъра, всички 15 активни лицензирани онлайн оператори в България трябва да блокират достъпа ви, не само един.

Това е значителна разлика спрямо системи в други страни, в които всеки оператор поддържа собствен списък. Българската централизирана модел е по-силна защита, защото предотвратява „прескачане“ между оператори след самоизключване в един от тях.
Около 65 процента от клиентите на оператори, членове на EGBA (Европейската асоциация за игри и залози), използваха инструменти за безопасна игра през 2024 г. — общо 21 милиона души. Това е индустриална статистика, която показва, че защитните инструменти, включително самоизключването, стават все по-използвани. Maarten Haijer, генерален секретар на EGBA, формулира индустриалното отношение така: „Защита на играчите е непрекъснат процес, винаги има място за иновации и подобрения, и нашите членове са ангажирани с непрекъснато усъвършенстване на подхода си към безопасната игра.“ Това важи и за националните регистри като българския.
Регистърът включва не само онлайн оператори, но и наземни (retail) точки — игрални зали, букмейкърски магазини, казина. След регистрация в самоизключването, играч не може да получи достъп до никое от тези места, дори да отиде физически. KYC проверките при retail точки използват националния регистър за проверка на статуса.
Как се подава заявление за самоизключване
Процедурата е практически проста, но изисква внимателно изпълнение. Първа стъпка — решение. Самоизключването е необратимо за минимален период от една година. Това не е „пауза“ — това е сериозна стъпка, която трябва да се направи след анализ. Около 22 процента от играчите, които се самоизключват, го правят след сериозни загуби, и около 8 процента — превантивно, преди да са достигнали критична точка. Превантивната група има по-стабилни резултати в дългосрочен план, защото запазва финансова позиция, която не би трябвало да възстановява.
Втора стъпка — подаване на заявление. Заявлението може да се подаде по два начина — чрез самия оператор (всеки лицензиран оператор е длъжен да приема такива заявления и да ги предава към националния регистър) или директно през НАП. И двата подхода завършват със същия резултат — запис в националния регистър.

Подаване чрез оператор е практически по-удобно, защото може да се направи в потребителския профил на платформата без посещение в офис. Подаване директно през НАП изисква попълване на формуляр с лични данни (ЕГН задължително), идентификационни документи и подпис. Това е по-формално, но и по-сигурно — НАП има директна верификация на самоличността.
Трета стъпка — верификация. След подаване на заявлението, операторът или НАП верифицира самоличността на заявителя. Това е важна стъпка, която предотвратява злоупотреби (например един човек да изключи друг без негово знание). Верификацията обикновено отнема 24 до 72 часа.
Четвърта стъпка — активиране на ограниченията. След верификация заявителят е записан в националния регистър и всички лицензирани оператори блокират достъпа му. Това включва не само възможност за залози, но и възможност за регистрация на нова сметка. Блокирането обикновено става в рамките на 24 часа от верификацията.
Пета стъпка — оттегляне на остатъчни средства. Преди записването в регистъра, заявителят трябва да изтегли всички средства от активните си сметки в операторите. Това е важна практическа стъпка, защото след активиране на самоизключването, тегленията могат да бъдат по-сложни и да изискват допълнителна верификация.
Минимален период и невъзможност за оттегляне
Минималният период на самоизключване в България е една година. Това е национален стандарт, не оператоско правило, и не може да се намали. Дори ако заявителят се чувства „възстановен“ след шест месеца, той не може да оттегли самоизключването до изтичането на минималния период.

Това правило е защитно по дизайн. Импулсивно записване в регистър и също толкова импулсивно оттегляне след няколко дни би унищожило практическата стойност на самата защита. Минимумът от една година е достатъчно дълъг да позволи дълбоки поведенчески промени, но не толкова дълъг, че да се чувства като „пожизнено наказание“.
Заявителят може да избере и по-дълъг период — две, три, пет години или пожизнено. Пожизненото самоизключване е окончателно — то не може да се оттегли при никакви обстоятелства. Това е краен инструмент, който се препоръчва само в най-сериозните случаи и обикновено след консултация с професионален терапевт.
След изтичането на минималния период, оттеглянето на самоизключването не е автоматично. Заявителят трябва да подаде ново заявление за „възстановяване на активността“ и да премине през KYC процедура отново. Това е допълнителна защита — играч, който се е самоизключил, не се връща автоматично при отсъствие на активно решение от негова страна.
Andrew Harris и Mark D. Griffiths формулират риска от бързи игри: „Литературата по гемблинга показва, че in-play залозите могат да представляват по-голям риск за проблемните играчи, защото позволяват високо-скоростна непрекъсната залогова активност и изискват бързи импулсивни решения в отсъствие на време за размишление.“ Виртуалните коне са пример точно за такива бързи игри — десет гонки на час е значително по-бързо от реалните спортове. Самоизключването е защитен инструмент, който прекъсва точно този цикъл на импулсивни решения.
Допълнителни инструменти, които работят с самоизключването
Самоизключването е „тежката артилерия“ — окончателен инструмент за сериозни случаи. Преди да се стигне до него, обикновено има няколко по-меки инструмента, които си струва да се ползват по-рано. Подробен разбор на депозитните лимити показва как тези по-меки инструменти работят в практиката.
Депозитните лимити са първото защитно ниво. Те ограничават колко може да се депозира на дневна, седмична или месечна база. За играч, който усеща, че сесиите се удължават, депозитният лимит дава твърдо ограничение. Намалението на лимита влиза в сила незабавно. Повишението има „cooling-off“ период от 24 до 72 часа — точно за да предотврати импулсивно увеличаване след загуба.

Времевите лимити са второто защитно ниво. Те ограничават колко време може да се прекара в активна сесия. След достигане на лимита, сесията се прекратява автоматично, дори ако активни залози са в процес. Това е особено полезно за виртуалните спортове, където темпото е бързо и сесиите лесно се удължават.
Reality checks са по-меки инструменти — известия за дължината на сесията, които се появяват на всеки 15, 30 или 60 минути. Те не прекъсват играта, но прекъсват потока на внимание и дават момент за съзнателен избор „продължавам ли или спирам?“. Изследване на Harris et al. (2020) показа, че подавянето на моторна реакция значимо се влошава при по-висока скорост на играта на симулиран слот — reality checks са защитата срещу точно този ефект.
Тези по-меки инструменти трябва да се настроят преди първата активна сесия, не след първата загуба. Това е практически съвет, който давам на всеки нов играч — настройвайте защитата си в спокойно, рационално състояние, а не в момент на емоционална реакция.
Какво да очаквате след самоизключване
След активиране на самоизключването, ще получавате периодични известия от регистъра — обикновено около ден преди изтичане на минималния период. Това е напомняне, че имате възможност да поискате възстановяване на активността. Не е принуда — нямате задължение да го направите.

Маркетинг съобщения от оператори ще спрат за периода на самоизключването. Това е законово изискване — лицензираните оператори в България трябва да премахват записаните в регистъра от всички маркетингови списъци. Това включва имейл бюлетини, SMS промоции и push-известия, ако е било инсталирано мобилно приложение.
Социалните последици от самоизключването в България са минимални. Регистърът не е публично достъпен — само лицензираните оператори и НАП имат достъп до него. Това означава, че работодатели, банки и трети страни не могат да видят, че сте се самоизключили. Това е важна гаранция за личната неприкосновеност.
Финансовите последици също са контролирани. Самоизключването не влияе върху банков рейтинг, кредитна история или други финансови показатели. Това е чисто хазартна мярка, не финансово ограничение в по-широк смисъл.
Емоционално, повечето хора, които се самоизключват, описват първите две до три седмици като „трудни, но облекчителни“. Прекъсването на цикъла на залози дава пространство за анализ на потребления — какво наистина е носело залагането, и какво е била загубата от него.
Накратко за инструмент, който си струва да познавате
Самоизключването в България е сериозен, но добре дизайниран защитен инструмент. Минимален период от една година, централизиран регистър, който покрива всички лицензирани оператори, защитена лична неприкосновеност. За играч няколко практически следствия. Самоизключването не е „наказание“ — то е инструмент за поведенчески контрол, който си струва да се познава предварително. Преди да се стигне до самоизключване, по-меки инструменти — депозитни лимити, времеви лимити, reality checks — често са достатъчни. Самоизключването е разумен ход, когато по-меките инструменти вече не работят или когато играч съзнателно избира пълно прекъсване на хазартната активност. И най-важното — самоизключването не е знак за слабост, а знак за самопознание и отговорност.
Колко време продължава минималното самоизключване в България?
Минималният период е една година. Това е национален стандарт, който не може да се намали — дори ако заявителят се чувства "възстановен" след по-кратко време. Заявителят може да избере и по-дълъг период (две, три, пет години или пожизнено), но не и по-кратък.
Може ли да се отмени самоизключването преди изтичането му?
Не. Минималният период от една година е абсолютен и не може да се оттегли. След изтичане на този период, оттеглянето не е автоматично — заявителят трябва да подаде ново заявление за "възстановяване на активността" и да премине през KYC процедура отново. Пожизненото самоизключване е окончателно и не може да се оттегли при никакви обстоятелства.
Материалът е създаден от екипа на Виртуони.