Преди няколко години един оператор от Малта ми разказа за пробите си да получи българска лицензия. Процесът отне над година, разходите надхвърлиха един милион лева, а накрая компанията реши да остане на малтийския лиценз и да не влиза на пазара. „Не защото е невъзможно“ — каза тогава — „а защото има по-лесни пазари.“ Това беше показателно за тежестта на регулаторния процес в НАП.
Тук разглеждам процеса на лицензиране на виртуалните спортове в България — кой го прави, какви изисквания налага и как се чете регистърът от страна на играч.
Какво представлява НАП и каква е ролята ѝ
Националната агенция за приходите — НАП, понякога транслитерирана като NRA в международните доклади — е държавният орган в България, който управлява хазартното лицензиране и надзора. Това е централизирана функция, която по-рано се изпълняваше от отделна Държавна комисия по хазарта (ДКХ), но беше прехвърлена към НАП.
Дирекция „Надзор на хазартната дейност“ в НАП е специализираното звено, което се занимава директно с лицензирането и контрола. Тази дирекция управлява процеса на издаване на лицензи, поддържа регистъра на лицензираните оператори, провежда инспекции и налага санкции при нарушения.
Регулираните дейности включват наземно казино, игрални зали, лотарии, спортни залози (включително виртуалните) и онлайн оператори. За периода 2024 г. в България бяха активни 21 казина, 1 082 игрални зали и 15 лицензирани онлайн оператори. Това дава представа за обема на регулаторната работа — стотици субекти под надзор, с пълна документация за всеки.
Българската хазартна индустрия отчете 392 милиона лева приходи за 2024 г., от които около 100 милиона лева бяха държавни постъпления само от онлайн оператори. Тези цифри са значителни и обясняват защо НАП държи на строги стандарти — рискът от загуба на държавен приход или регулационен скандал е политически чувствителен.
Александър Попов от Дирекция „Надзор на хазартната дейност“ в НАП формулира регулаторното виждане спокойно: „Надявам се, че няма да има резки законодателни промени, защото пазарът сега е отворен и стабилно расте. Повечето международни оператори вече присъстват в България — това е добре, носят стандарти за отговорна игра и поддържат конкурентна среда.“ Това е важно индустриално изказване, защото показва, че НАП предпочита стабилност пред агресивно повишаване на регулаторната тежест.
Изискванията за лиценз за виртуален спорт
Лицензирането на виртуални спортове в България не е отделен лиценз — то е част от общия лиценз за онлайн букмейкърска дейност. Това означава, че оператор, който иска да предлага виртуални конни състезания, виртуални футболни мачове или други виртуални спортове, трябва да премине през пълния процес на лицензиране за букмейкър.
Първото изискване е финансово. Минималната първоначална инвестиция за онлайн букмейкър в България е около 500 000 евро, а за онлайн казино — около 300 000 евро. Към това се добавя задължителен залог от 500 000 евро, който се депозира в полза на държавата като гаранция за добросъвестно изпълнение на лиценза. Тоест влизането на пазара изисква около милион евро финансова инвестиция в самото начало.
Второто изискване е технологично. Операторът трябва да докаже, че технологичната му платформа отговаря на международни стандарти за честност, сигурност и защита на играча. Това включва сертификати на RNG-движките от международни лаборатории като eCOGRA, BMM Testlabs, iTech Labs или GLI. Без актуални сертификати, лицензът не се издава. Подробен разбор на инструментите за защита на играча разглежда детайлно конкретно техническите изисквания за самоизключване.
Третото изискване е процедурно. Кандидатът трябва да представи пълна корпоративна документация — учредителни документи, финансови отчети за последните три години, документация за крайните бенефициенти, банкови гаранции, договори с технологични доставчици. Това е „тежка“ документация, която обикновено отнема няколко месеца за подготвяне.
Четвъртото изискване е инфраструктурно. Операторът трябва да поддържа физическо присъствие в България — поне регистрирано юридическо лице с офис в страната, ако не пълна оперативна инфраструктура. Това е важно за регулаторни инспекции и за уведомления на регулатора.
Процес на кандидатстване и срокове
Процесът на кандидатстване обикновено отнема между 6 и 12 месеца от подаване на пълния пакет документи до издаване на лиценз. Разходите за процедурата (без минималната инвестиция и залога) са обикновено между 50 000 и 100 000 евро — правни консултации, преводи, нотариални такси, регистрации.
Стъпките са следните. Първа стъпка — предварителни консултации с НАП за оценка на потенциалните проблеми. Това е препоръчителен етап, който не е задължителен, но спестява много време по-късно. Втора стъпка — подаване на формалния пакет документи. Това включва молба за лиценз, корпоративна документация, технологични сертификати, банкови гаранции и доказателства за финансова стабилност.
Трета стъпка — техническа оценка. НАП изпраща пакета документи на технически експерти, които проверяват съответствието с регулаторните стандарти. Този етап може да отнеме няколко месеца, в зависимост от сложността на платформата.
Четвърта стъпка — обществена консултация и публично обявление. Преди издаване на лиценза НАП публикува уведомление в Държавен вестник и приема възражения от трети страни. Това е защитна процедура, която рядко води до отказ, но е задължителна.
Пета стъпка — окончателно решение и издаване на лиценз. След преминаване на всички предходни етапи, НАП издава лиценза и записва оператора в публичния регистър. Лицензът обикновено е за период от пет до десет години, с възможност за подновяване.
След издаването, операторът подлежи на текущ надзор — годишни инспекции, периодични технологични проверки, мониторинг на оборота и налозите. Това не е „лиценз и забравяне“ — това е продължаващо регулаторно отношение.
Промени в регулаторната среда през последните години
Българската регулаторна среда за хазарт се развива активно, и през 2025-2026 г. имаше няколко значителни промени, които си струва да отбележа. Първа промяна — повишаването на GGR налога от 20 на 25 процента от януари 2026 г. Това е третото повишение за три години (15 процента в 2023 г., 20 процента в 2024 г., 25 процента в 2026 г.) и засяга директно икономиката на всички лицензирани оператори.
Втора промяна — ограничения на хазартната реклама. НАП от 2025 г. ограничи размещането на хазартна реклама в радиус под 300 метра от детски учреждения, университети, общежития, библиотеки и социални центрове за деца и младежи. Това засяга маркетинговите стратегии на всички оператори и принуждава индустрията към по-зрял маркетингов подход.
Трета промяна — присъствие в международен регулаторен диалог. Форумът на европейските регулатори (GREF) обединява 42 действащи членове от 36 юрисдикции, и България ще приеме следващото заседание. Това индикира растяща интеграция на българския регулатор в общоевропейския регулационен диалог, което в дългосрочен план води до повече стандартизация и по-предсказуема регулаторна среда.
Четвърта промяна — увеличен фокус върху отговорната игра. Около 65 процента от клиентите на оператори, членове на EGBA, използваха инструменти за безопасна игра през 2024 г. Българската регулаторна среда се движи в същата посока — с все по-видими изисквания за активна интеграция на тези инструменти в потребителския интерфейс.
Как се чете публичният регистър на НАП
Това е практически инструмент за играч, който заслужава по-конкретно описание. НАП поддържа публичен регистър на лицензираните хазартни оператори, който е достъпен онлайн чрез официалния сайт на агенцията. Този регистър включва всички активни лицензи — за наземно казино, игрални зали, лотарии и онлайн оператори.
Записът в регистъра обикновено включва няколко полета. Първо — име на оператора (юридическо лице) и търговско наименование (бранд, под който работи). Това е важно, защото някои оператори имат различни имена в регистъра и публичния си облик. Например юридическото лице „Еврофутбол“ може да работи под търговския бранд „Сесами“ или подобно.
Второ — номер на лиценза и обхват на дейностите. Лицензът обхваща различни хазартни дейности — спортни залози, виртуални спортове, казино, лотарии. Не всички оператори имат пълен обхват — някои са специализирани в букмейкърска дейност без казино, други — в обратното. Виртуалните спортове обикновено са обхванати от лиценза за букмейкърска дейност.
Трето — срок на валидност. Лицензите обикновено са за период от пет до десет години, с дата на издаване и дата на изтичане. Изтичането на лиценза не означава автоматично прекратяване на дейността — операторите подават заявки за подновяване преди изтичането.
Четвърто — статус на лиценза. Активен, временно спрян или отнет. Това е критично поле — играч не трябва да играе при оператор с временно спрян лиценз, дори ако сайтът е достъпен. Регистърът отразява актуалния статус.
За играч, който иска да провери дали конкретен сайт е лицензиран в България, процесът е следният — намерете името на юридическото лице (обикновено в подножието на сайта в раздел „За нас“ или „Лицензиране“), отворете публичния регистър на НАП, и проверете дали юридическото лице има активен лиценз за съответната дейност. Това е директна проверка, която отнема под десет минути и може да предотврати сериозни проблеми.
Накратко за играч в българската регулаторна среда
Българското лицензиране на виртуалните спортове е сред по-строгите в Европа — висока финансова бариера, активен надзор от НАП, нарастваща данъчна тежест. За играч това всъщност е добра новина — означава, че при лицензиран оператор играете в защитена регулаторна среда с реални гаранции. Преди да започнете сесия в нов оператор, винаги проверявайте лицензионния му статус в публичния регистър на НАП. Изтегляне на лицензия не е тривиална процедура, и оператор без видима лицензия в България почти сигурно не е лицензиран в страната. Регулаторната среда се развива в посока на по-силна защита на играча — нарастващи изисквания за отговорна игра, ограничения на рекламата, по-голяма прозрачност на оператоските практики. Това са дългосрочни тенденции, които правят пазара по-безопасен, дори ако данъчната тежест за оператора расте.
Какъв публичен реестър на лицензираните оператори поддържа НАП и как се чете записът в него?
НАП поддържа публичен регистър на лицензираните хазартни оператори, достъпен онлайн от официалния сайт на агенцията. Записът включва име на юридическо лице, търговско наименование, номер на лиценза, обхват на дейностите (включително виртуалните спортове), срок на валидност и текущ статус. За играч важно е да проверява юридическото лице, не само търговския бранд, защото някои оператори работят под различни имена.
Може ли оператор с EU лиценз да предлага виртуални коне без българска регистрация?
Не — българското законодателство изисква отделен лиценз от НАП за оператори, които таргетират българския пазар, независимо от тяхното лицензиране в други EU юрисдикции. EU лицензът (например малтийски MGA или Гибралтарски лиценз) е валиден за съответната юрисдикция, но не дава право на оператора да работи в България без националния лиценз.
Материалът е създаден от екипа на Виртуони.
